Клиника по дерматология

Причината за заболяването не е изяснена напълно. Среща се по-често при пациенти с наследствена обремененост или с придружаващи ендокринни или автоимунни заболявания. Проявява се с поява на бели, непигментирани петна, които постепенно се увеличават по брой и размер. В редки случаи заболяването може да засегне лигавиците или окосмената част на главата. не е изяснена напълно. Лечение – прилагат се локални кортикостероидни средства, след което засегнатите области се облъчват с ултравиолетова светлина. В някои случаи се комбинира със системно или локално приложение на псорален и ултравиолетова светлина (PUVA).

Това е често, хронично заболяване с фамилна предразположение. Смята се че механичната травма, употребата на някои лекарства, бактериалните инфекции и др. участват в етиологията на заболяването. Най-често засяганите кожни участъци са коленете, лактите, окосмената част на главата и ноктите. Кожата е зачервена и покита с белезникави люспи. Балнео-фототерапията и PUVA -терапията са нашият избор при лечение на пациенти с псориазис в комбинация с локални (катрани, емолиенти) или системни средства (ретиноиди, метотрексат и др.). Клиниката разполага със специализиран сектор за фототерапия на псориазис.

Това е най-често срещания рак на кожата. Причина за появата му е хроничното излагане на интензивно слънчево лъчение. Туморът се развива по откритите части на кожата: лице, уши, шия, скалп (особено при оплешивяване), рамена и гръб. Лечението се извършва чрез тотална хирургична ексцизия и задължително микороскопско изследване. В случаите, когато туморът се премахне в ранен стадий, не съществува никаква опасност за пациента. Избягване интензивното слънчево облъчване и употребата на фотозащитни средства предпазва от появата на карцинома.

Te се причиняват от собствената имунна система на тялото. Свръхпродукцията на собствени антитела нарушава имунологичното равновесие на организма. Ангажирането на кожата при автоимунните заолявания е често: формиране на мехури (пемфигус, булозен пемфигоид и др.) или възпалителни реакции (васкулити). Понякога симптомите се проявяват във вътешните органи и ставите (лупус еритематозус, склеродермии, дерматомиозит). Заболяванията се проявяват със зачервяване, болка или сърбеж. Лечението се осъщеаствява чрез назначаване на имуносупресивна терапия със системни или локални средства по строго индивидуален подход.

Това е заболяване на космения фоликул, което се проявява в юношеска възраст. Запушването на отвора на фоликулa причинява задържане на съдържанието му и образуване на комедони. Това води до възпалителни промени, които определят клиничната изява. Лечението е строго индивидуално, като се прилагат различни локални и системни средства (антибиотици, ретиноиди, хормони и др.). Клиниката е с дългогодишни традиции в лечението на това заболяване, като има обособен център за лечение на акне.

Това е често, силно сърбящо кожно заболяване, което се асоциира с други алергични състояния: астма, уртикария, хранителни алергии и др. Причината за поява на състоянието все още не е напълно изяснена. Заболяването се проявява с силен сърбеж, суха и чувствителна кожа, често зачервяване, залющване или мокрене по кожата на лицето, и гънките на лактите и коленете. Точната диагноза мож да бъде поставена само от специалист дерматолог, алерголог или педиатър след щателно снета анамнеза, клиничен преглед, алергологични тестувания. Лечението се извършва с различни локални и системни средства: кортикостероиди, антибиотични и противосърбежни медикаменти, както и съвременни лекарства – т. нар. имуносупресивни средства (Elidel, Protopic и др.). Препоръчва се облъчването с ултравиолетова светлина (UVA).

Това е най-опасният от всички кожни тумори.Той възниква от малигнизация бемки, съдържащи пигментните клетки (меланоцити) на кожата. В 15-20% от случаите туморът може да се разпространи в отдалечени органи (метастазиране): лигавици, лимфни възли и вътрешни органи. За лечението на ММ е важна ранната диагноза, затова прегледът от дерматолог трябва да се извърши веднага след откриване на промяна в кожата. Ранното хирургично премахване в здраво и изследване на регионалните лимфни възли са най-важният терапевтичен подход. Меланоми с дълбочина до 1 mm са с добра прогноза. След операцията е задължително да се извърши микроскопско изследване.

Представляват надигнати или на нивото на кожата образувания с кафеникав или черен цвят, които могат да се срещнат във всички части на тялото. Цветът се дължи на пигмент - меланин, намиращ се в групи от клетки, наречени меланоцити, които определят цвета на кожата. Много рядко някои от бемките могат да претърпят малигнизация (злокачествени промени) и да се развие кожен рак. При наличие на сърбеж, болка, кървене, нарастване или промяна в цвета на бемката е необходима своевременна консултация с дерматолог. Премахването им се налага от козметични съображения и при специфична локализация (места на непрекъснато механично дразнене – стъпала, длани, пръсти, гънки и др.). Предпочитан метод за премахването им е хирургичната ексцизия (изрязване в здрава кожа), което не крие никакви рискове за пациента. След операцията е задължително микроскопското им изследване.

Това е заболяване причинено от влияние на различни субстанции върху кожата. Механизмът може да бъде алергичен (дерматит от никел) или в резултат на нарушение на защитиният слой на кожата (при честа употреба на миещи препарати). Алергичният контактен дематит може да бъде причинен от козметични средства, украшения, кожени или текстилни изделия, консерванти, локални средства и др. заболяването се проявява чрез събреж, зачервяване, поява на мехурчета и залющване на кожата на мястото на контакта или на други части на тялото. След извършване на редица алергични тестове, заболяването се лекува с различни локални или системни средства.

Себорейният дерматит е често срещано кожно заболяване, което се лекува успешно. Дължи се на прекомерно омазняване на кожата, особено в областта на скалпа и лицето. Състоянието се характеризира с появата на зачервяване, залющване и сърбеж предимно по кожата на скалпа, носа, веждите, клепачите, областта зад ушите и по средата на гърдите. Заболяването не е заразно. Лечението е продължително и е необходима постоянна грижа за кожата. При кърмачета се препоръчва измиване на главата с мек шампоан. Засегнатите участъци на кожата могат да се третират със слаби кортикостероидни кремове, лосиони и локални противогъбични средства. За възрастни пациенти се препоръчва приложение на медицински шампоан и по-активен кортикостероиден препарат.

Периоралният дерматит е често срещан кожен проблем, който засяга предимно млади жени. Причината е неизвестна, като се смята че мощните кортикостероидни кремове, прилагани върху лицето могат да доведат до влошаване на състоянието. Засяга зоната около устата с наличие на зачервяване на кожата, малки червени папули (пъпчици) или гнойни папули и леко залющване. Оплакванията са придружени от лек сърбеж до парещо усещане.Ако не се лекува заболяването може да се задържи за месеци или години. Дори и след лечение състоянието може да се появи отново, но това е рядкост след успешно проведена терапия. Най-често се прилагат антибиотици през устата, като например тетрациклин. За да се предотврати рецидив, лечението трябва да продължи няколко месеца. При по-леки случаи или при бременни могат да се използват антибиотични кремове. Вашият дерматолог може да ви даде препоръки относно използването на козметични продукти, фотозащитни кремове и да ви посъветва да избягвате употребата на флуорирани пасти за зъби и канела.

Това е инфекция, предизвикана от нисши растителни видове, наречени гъби. Преразполагащите фактори към микотична инфекция са: прекомерно изпотяване, лоша хигиена, захарен диабет и други ендокринни нарушения, имуносупресивни състояния, продължителна антибиотична или кортикостероидна терапия. Инфектираните кожни участъци представляват бавно нарастващи сърбящи плаки със залющване, зачервяване и добре отграничен активен ръб, начупени косми или загуба на окосмяването, промени в цвета и разрушаване на структурата на ноктите. Лечението може да бъде локално (с кремове, шампоани, вагинални таблетки, глобули, лакове и др.) или системно (прием на таблетки, капсули и разтвори през устата).

Лихен планус е често срещано заболяване, което засяга кожата, лигавицата на устната кухина или и двете. Това не е инфекциозно заболяване. Това не е форма на рак, не се унаследява и не е свързано с храненето. Не е известно какво причинява състоянието. Обривите могат да се появят след прием на лекарства за високо кръвно налягане, сърдечни заболявания или артрит. Промените по кожата представлява като червени, плоски пъпчици, които могат да бъдат силно сърбящи. Те могат да се появят навсякъде по тялото, но най-често засягат вътрешната страна на китките и глезените. Терапията включва прилагане на локални кортикостероидни кремове и антихистаминови препарати през устата за намаляване на сърбежа. При по-тежки случаи се използват по-мощни медикаменти, като напр. системни кортикостероиди или терапия с ултравиолетова светлина - PUVA. Клиниката по дерматология е с дългогодишни традиции във фототерапията на лихен планус.

Херпес зостер представлява вирусна инфекция, която се предизвиква от вируса на варицелата. Всеки човек, преболедувал някога варицела може да развие херпес зостер. Вирусът се запазва в "спящо", неактивно състояние в определени нервни клетки на организма и причинява заболяването херпес зостер, когато се реактивира. Причината, която води до "реактивация" на вируса остава неизяснена, като се счита, че може да се дължи на един временен спад в имунитета, напреднала възраст, стрес, травма или друго заболяване. Появява се най-често по тялото и седалището, но може да засегне и лицето, ръцете и краката. Заболяването започва с парене, сърбеж, мравучкане или повишена чувствителност в определен кожен участък, ангажиращ обикновено едната страна на тялото. В последстви се появяват мехурчета, които са разположени на групи. В началото съдържимото на мехурчетата е прозрачно, по-късно става жълтеникаво или кръвенисто, Болният е заразен около една седмица след появата им. При поставяне на диагнозата в ранен стадий на заболяването е удачно предписването на лекарства с противовирусно действие, които потискат вирусното размножаване и спомагат за по-бързото преминаване на кожния обрив. Приемът на обезболяващи лекарства и налагането на антисептични компреси спомага за завяхването на мехурчетата.

Брадавиците са доброкачествени разраствания на кожата, причинени от вирусна инфекция в повърхностния слой на кожата. Вирусите, които предизвикват брадавици се наричат човешки папиломни вируси. Брадавиците се пренасят от човек на човек, понякога индиректно. Времето от първоначалния контакт до появата на видима брадавица често е няколко месеца, като някои хора имат по-голяма възприемчивост към папиломните вируси. Брадавиците при възрастните често не изчезват лесно или бързо и е необходимо продължително лечение. То включва използването на пластири със салицилова киселина, прилагане на други химични вещества върху брадавиците или хирургично лечение, като лазер-, електроексцизия или изрязване. Понякога изглежда, че с изчезването на старите брадавици се появяват бързо нови брадавици. Това може да се случи, когато вируси от старите брадавици са засегнали околната видимо здрава кожа преди да бъдат лекувани.